ИЗМА̀МНИЦА ж. Жена, която си служи с измама (в 1 знач.); мошеничка, мошеница. – Да – отвърна другата робиня, – проклети да бъдат от аллаха всички неверни жени! Какъв по-добър мъж от него може да намери тая измамница, която го лъже всяка нощ! Св. Минков, ПШ, 76. Тя не вярваше във възможността на това, та и не приемаше да играе ролята на измамница. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 47. – Та аз му хвърлих ключа на улицата. Юлия с мълчалив укор се вгледа в малката измамница. – Слушай, Павлинче, ако ми кажеш самата истина, ще ти дам куклата! П. Вежинов, СО, 51.