ИЗМА̀МНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до измама и до измамник, в който се съдържа измама; мошенически. Хаваджиев мърмореше нещо, което Йоргов дори не чуваше, защото все мислеше за Катя и за това, дето Хаваджиев по измамнически начин го домъкна тук. Г. Караславов, Т, 15. Измамническите схеми стават все по-добри.
ИЗМА̀МНИЧЕСКИ нареч. Чрез, с измама (в 1 знач.), по нечестен начин; мошенически. Той бе и огорчен и възмутен от това, че Цеко измамнически, вероломно бе изменил на дадената дума. Т. Харманджиев, КЕД, 32. // Привидно, чрез заблуждение. Купувачът измамнически се улеснява и без особна мъка всеки ден хвърля по един десетак за поднесената му книжка, без да усети, че след 50 или 150 книги той е заплатил за един дрипел двадесетина лева. Б. Ангелов, ЛС, 298.