ИЗМА̀МНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество, присъщо на измамник; мошеничество. Макар и владетел на своя трон, той е нехранимайко, делибашия, недостоен съпруг и неговата сила е хитростта, измамничеството. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 32.
2. Постъпка, деяние на измамник. Съмнителните ѝ сделки са чисто измамничество, изнудване и пладнешки обир. Н. Баева, ОВ II (превод) [еа].