ИЗМА̀МНО. Нареч. от измамен (обикн. във 2 и 3 знач.); измамливо. В миг в паметта му изплуват сини, черни очи, които му се усмихват, топлина, която измамно нахлува в кръвта му по далечните чужди селища. З. Сребров, Избр. разк., 149. Руска, детето, другарите – всичко, всичко остана някъде много далече. Само сенките им, измамно живи в мрака, блуждаеха пред него и го караха още по-тежко да понася тревожната самота. X. Русев, ПЗ, 145–146. Небето беше меко и синьо, грееше слънце и дори в далечината измамно трепкаше мараня. Н. Тихолов, ДКД, 197.