ИЗМА̀МНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от измамен; измамливост. „Тоя, който е престанал да има живот на човек, е вече само негова измамност.“ Б. Болгар, ПД, 52. Понеже били считани за „празни дни“, в които властвуват силите от другия свят, освен че не било позволено да се работи каквото и да е – тъй като резултатът ще бъде негативен, не било позволено и къпането, тъй като водата (подчинена на знака на женската измамност и на луната) също била „болна“. Ат. Славов, Ш [еа].