ИЗМА̀МЯМ, -яш, несв. (диал.); измàмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Измамвам. – Стратиле, страшна войводо, / ази си вуйча измамям, / във гора да го доведа. Нар. пес., БНТв ІІ [еа]. измамям се, измамя се страд.
ИЗМА̀МЯМ СЕ несв. (диал.); измàмя се св., непрех. Измамвам се. Ни Бога, ни закон, ни вера, ни род, ни отечество, нито человечество познавате, а като нечувствени се измамяте, вместо просвещение – помрачение разума. ПСп, 1876, кн. 11–12 [еа].