ИЗМА̀ХВАМ1, -аш, несв.; измàхна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. измàхнат, св., прех. Рядко. Махвам много неща или всичко. Измахнах старите списания от библиотеката, за да освободя място за нови книги. измахвам се, измахна се страд.
ИЗМА̀ХВАМ СЕ несв.; измàхна се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Махваме се, изместваме се някъде всички.
ИЗМА̀ХВАМ2, -аш, несв.; измàхна, -еш, мин. св. -ах, св. Диал. 1. Непрех. Замахвам. Дядо в яда си понякога ругаеше и господа, и попа. Баба измахваше към него с машата, но той се извърти и понамигне. Кр. Григоров, Пл, 1969, кн. 5, 27. Тъкмо що се подравнихме с първата кола, Соколов си позволи една груба шега: измахна с камшика и шибна левия вол. Н. Попфилипов, РЛ, 130. Той току измахна с една вършина. Но хитрецът побягна и вършината плесна по коравата земя. Ст. Даскалов, БМ, 9.
2. Прех. Размахвам нещо. Сега вече всички видяха съветската девойка, която стоеше на пост и в ръката си държеше малко червено байраче. Сегиз-тогиз ту го подигаше нагоре, ту го измахваше встрани. Кр. Григоров, ТГ, 34. Гледам един ден Къно Магдин копае нещо по двора. Измахваха търнокопи и зетьовете му. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37, 2.
ИЗМА̀ХВАМ СЕ несв.; измàхна се св., непрех. Диал. Замахвам; измахвам. Като наближи, видя, че най-големият от хлапаците се измахваше високо с дебел кол и го стоварваше по едно пълно чувалче. Т. Харманджиев, КЕД, 210. Измахна се така бързо, че докато ханджията съобрази да вдигне ръка, за да се заварди от удара, тежкият плесник запали бузата му, а от очите му се разлетяха светулки. Т. Харманджиев, Р, 150.