ИЗМА̀ЦВАМ, -аш, несв.; измàцам, -аш, св., прех. Разг. Изцапвам, измърсявам; омацвам. Дреа [дреха], дет са скрои във вторник, не е убаво: я дреата ща са съдяре или измаца с нещо, доде е още нова, я пък човекът, за когото е, ща изпати нещо лошо. Нар. прик., СбНУ XV, 71. Детето беше измацало цялото си лице със сладко. измацвам се, измацам се страд. и възвр. Като гонил една пеперуда, паднал в една дупка, в коя фърляли помии и други такива нечистотии. Доде излязе из тази дупка, измацал ся до уши. А. Хаджиоглу, ББ, 72.