ИЗМА̀ЧКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от измачкам като прил. 1. За дреха, плат, хартия, книга и под. – който е с гънки; намачкан, омачкан, смачкан. Беше добре облечен, но измачканите му дрехи ясно говореха, че е отдавна в полицията. Кл. Цачев, СШ, 11. Дрехите му бяха вехти и измачкани, ризата му – изгубила първоначалния си цвят. Д. Ангелов, ЖС, 148. Мъжът носеше измачкан, но доста приличен сив костюм. Д. Димов, Т, 402. Дядо Хаджия го изпреваря, изважда от нейде един свой измачкан тефтер, разгръща го, туря си очилата и почва да се рови в него. Т. Влайков, Пр I, 105. Измачкан вестник. Измачкан лист. Измачкана тетрадка.
2. Който е с неогладени дрехи. Хората, които минаваха покрай тях, се обръщаха да ги гледат: зачервеният като момиче дребен младеж в дебели градски дрехи и брадясалият, измачкан и мръсен дякон. Ст. Дичев, ЗС I, 323.