ИЗМА̀ЧКВАМ, -аш, несв.; измàчкам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. Мачкам много неща, всички или нещо на много места, изцяло; намачквам, омачквам, смачквам. Не бивало да играем и да се търкаляме по новите черги, че ще ги измачкваме. Т. Влайков, Пр I, 233. Пак преплетоха здраво ръце, заклатиха се, запъшкаха, измачкаха папратите. Филчо няма търпение да гледа как си блъскат главите като овци, спусна се върху борците, сграбчи и двамата и ги събори на земята. К. Петканов, X, 160. Фон Гайер гледаше замислено към острова, а Костов търсеше да седне така, че да не измачка белите си панталони. Д. Димов, Т, 480. Измачкахме гроздето за вино. измачквам се, измачкам се страд. и възвр.
ИЗМА̀ЧКВАМ СЕ несв.; измàчкам се св., непрех. За дреха, плат, хартия и под. – развалям вида, формата си при натиск; намачквам се, омачквам се, смачквам се. Бележничето мое се измачква – / кога ли ново ще си подаря? Н. Марангозов, ЯВ, 167. Седнах съвсем за малко и полата ми се измачка.