ИЗМЕЖДУ̀ предл. 1. За означаване, че някой или нещо се отделя от дадена среда, от други хора или предмети, обикн. от същия вид. Измежду тях [болярите] излезе напред и застана надясно от Йоана Александра царевият първенец Михаил Асен. Ст. Загорчинов, ДП, 367. Мнозина, особено измежду мъжете, се изредиха да погледнат в кладенеца. Й. Йовков, ЖС, 176. Всъщност поведението на секретаря беше твърде противоречиво. Защо се мъчеше да подрива престижа на Раковски, който измежду множеството беше издигнал именно него в свой пръв помощник? Ст. Дичев, ЗС I, 158. Известното брилянтово перо той беше скришом отнесъл из магазина на търговеца измежду многото, които той му беше показал за избор. Ив. Вазов, Съч. XI, 152.
2. За означаване, че някой или нещо се намира в дадена среда, при други хора или предмети, при тях, заедно с тях; всред, сред. Пак се понесе „ура“. Тоя път по-уверено, понеже измежду новодошлите имаше и запасни подофицери. Ем. Станев, ИК I и II, 256. Макар да бяха пръснати измежду славените и траките, кубертинците останаха верни на България. Й. Вълчев, СКН, 8. Ако сполучи да осъществи програмата си, капитан Валентин Манев ще се нареди измежду извънредно редките самотни мореплаватели. Е, 1979, бр. 20, 4. Измежду най-тежките и най-мъчителните за Кънча неща във вестовойската му служба бяха и случаите, когато той трябваше не да върши някоя трудна или мъчна работа, ами да седи току-тъй, празен. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3–4, 234. Започваше да занича в щайгите дали измежду едрите плодове не са закътани и по-дребни. А. Гуляшки, ДМС, 12.
3. За означаване, че някой или нещо се движи или се намира в свободното пространство до нещо, покрай нещо или някого; между, помежду. Но ето, из широките врати на мелницата се показа Нягул, майсторът на камъните, промъкваше се измежду колята и конете и идеше насам. Й. Йовков, ΒΑΧ, 134. Макар вир вода, заслепяван от светкавиците, заглушаван от трескавиците, Краличът вървеше по посока измежду шубраки, дървета и бостани. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. Измежду тях [гражданите] тичаха подплашени коне и с цвиленето си внасяха още по-голямо объркване. Ст. Дичев, ЗС I, 190. Месечинката пръскаше бледните си лъчи и осветяваше не много голямото село, що е разположено въз едно малко поле измежду Стара планина и Средна гора. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 215. И тук-там ясен луч, .. / измежду облаци промъкнат, затрептя. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 34.