ИЗМЕКЯ̀Р м. Диал. У нас в миналото – човек, който е нает да върши земеделска работа и да се грижи за добитъка в дома на заможен селянин, в чифлик или в манастир; ратай, измекярин. Како му видел харнината и послушността на измекяра си, ханджията му дал за жена керка си, та го сторил зет. Нар. прик., СбКШ, 19. Царот го прашал попо дали имат още некой свой чоек да каже приказна. „Друг чоек немам, честити царе – му рекол попо, – отколко еден млад измекяр.“ Нар. прик., СбНУ X, 169. Бог да убие земя Паливянска, / тамо ся е вяра разверила, / не почитат ни баща, ни майка, / нито брата, нито мила сестра; / .., / брата имат като измекяра, / сестра зимат за своя си люба. Нар. пес., СбБрМ, 62.
– От араб. и перс. през тур. hizmetkâr.