ИЗМЕКЯ̀РИН, мн. измекя̀ри, м. Диал. Измекяр; ратай. – Нищо съм аз – измекярин човек и туй то! За каквото ми платят, върша го. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 493. – Кулашки измекярин, пфу! – плюна председателят. – Има земя колкото една педя, а държи за частното. А. Гуляшки, ЗР, 245. Той [воеводата] се нахвърли веднага върху тях още от вратата: – Ако бех успел да спипам Рашид бея, вие първи щехте да ме хвалите. Какъв съм аз – да не ви съм измекярин! Д. Талев, И, 82. Мисля си, че както пастирът е слуга на своето стадо, тъй и човекът е слуга на своите мисли; всеки на себе си е измекярин. Й. Радичков, СР, 36.