ИЗМЕКЯ̀РСТВО, мн. няма, ср. Диал. Ратайство; измекярлък. – Ти си почнал с измекярство. Кръчмарят я погледна изумен и скандализиран. Намекът за миналото му го накара да почервенее от гняв. Д. Димов, Т, 266–267.
