ИЗМЕКЯРУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Диал. Работя като измекяр. Три цели години как измекяруваше Панчо у дядови Митови. Т. Влайков, Съч. II, 116. – Та ти луд ли си бре, мъжо – извика тя, – да измекяруваш на Кавръка, да се οмешаш с хамалите, да мъкнеш чували! Г. Караславов, Избр. съч. II, 219.