ИЗМЀЛВАМ, -аш, несв. (диал.); измѐля, -иш, мин. св. измля̀х и (диал.) измѐлих, прич. мин. св. деят. измля̀л, -а, -о, мн. измлѐли и (диал.) измѐлил, прич. мин. страд. измля̀н, -а, -о, мн. измлѐни и (диал.) измѐлен, св., прех. Меля всичко докрай, изцяло; измилам, смилам. Възкачи Стоян / възкачи конче ранено, / .., / право при царя отиде, / че са на царя помоли / дано го царят отпусне / за два, за три ми месеца / децата да си облече, / брашното да си измели. Нар. пес., СбНУ XXV, 94. измелвам се, измеля се страд.