ИЗМЕНЀНИЕ, мн. -ия, ср. Придобиване на по-различен или друг вид, на друго качество, състояние, преминаване в по-различно или ново положение, състояние, от един вид в друг; промяна. Тя не забелязваше изменението, произлязло във физиономията на другаря ѝ. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 22. – Улица ще мине от тамобади се пак Щърбакът. – По новото изменение на плана тъй се пада. Чудомир, Избр. пр, 153–154. Стените бяха полуоблицовани с дъски, невидими за окото, защото всичко бе облепено с календари и една карта на Европа, на която всеки ден бойците грижливо нанасяха измененията по фронтовете. П. Вежинов, НС, 136. Изменението на земната орбита и отместването на оста на Земята се дължи на Юпитер и Сатурн, които със своите големи маси привличат Земята. ВН, 1960, бр. 2678, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)