ИЗМЀННИЦА ж. Жена, която нарушава верността си, предаността си към някого или нещо, изменя на някого или нещо; предателка, изменничка. Тя се оказа безволева и още при първия разпит стана изменница. // Жена, която е изневерила, като е установила любовни отношения с друг мъж. Той ѝ каза в Клисура, че скъсва всичко с нея, с изменницата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 180. И разнеси ти припевките, глумите; / редом по нивите, кръстом из друмите. / Нека ги чуят момите, ергените, / нека ги чуе и мойта изменница. А. Разцветников, Ст, 88.