ИЗМЀННИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на изменник; предателски. Не казвай, ах, глупецът че прощава, / не срещай с меч изменнически меч, – / че по-добре се с прошка отмъщава, / че често пò боли добрата реч. К. Христов, Т, 23.
2. Който е присъщ, характерен за изменник; предателски. Мистър Уили развълнувано обясняваше на Бенко причините за тежкото положение на работниците в Щатите, описваше му техните борби и се възмущаваше от изменническата дейност на някои от техните водачи. Ал. Бабек, МЕ, 233–234. Изменническо поведение.
ИЗМЀННИЧЕСКИ. Нареч. от прил. изменнически; със, чрез измяна. Гърците сполучиха с хитрините си да съборят изменнически този патриаршеский престол. Т. Шишков, ИБН, 274. А като са престорил, че е съумишленик на византийците, той [Телериг] са научил от Копронима за онези българи, които изменнически служели на плановете византийски. Т. Шишков, ИБН, 113.