ИЗМЕНЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се променя, претърпява изменения, промени; променлив. Ще трябва да изчета отново забележителната книга на Василий Дечов „Миналото на Чепеларе“! Цялата история на Родопа, цялата изменчива съдба на Ахъчелебийско – от времето на юруците до посрещането на русите – е жива в нея! Н. Стефанова, РП, 93. – Е, барометърът наш какво показва? – Изменчив, според известията от войната. – Значи, добро показва, понеже бурите все успяват? Ив. Вазов, Съч. XVIII, 134.
2. Който се поддава леко и бързо на изменения, който е склонен към промени; променлив, непостоянен. Честолюбив и с изменчив характер, Смилец, обаче, не му остана верен и се присъедини към ордите на тържествующия Ивайла, като заряза Тиха в най-тежките минути. Ив. Вазов, Съч. XIV, 16. Един едничък си имаме женски месец – Марта, да ни е живичка, ама пази боже. Коварно и изменчиво създание! Ал. Константинов, Съч., 256.