ИЗМЕНЧЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Книж. Качество на изменчив, свойство на нещо да се изменя, променя; променливост, изменливост. Дни наред гледах изменчивостта на Байкал, ту стихнал, ту разбунтуван, ту осветен от слънце, ту притиснат от ниски облаци или вглъбен при залезите. Й. Радичков, НД, 208. В съвременните писатели реалисти се засилва стремежът към изобразяване на явленията в тяхната вечна подвижност и изменчивост, с цялата сложност на вътрешната противоречивост. Л. Георгиев, Пл, 1969, кн. 6, 60.
2. Биол. Свойство на организмите под влияние на условията на средата да придобиват изменения, нови белези в строежа и функциите си или да загубват някои от старите белези. Той обясни как се извършва еволюцията – как по пътя на изменчивостта и естествения подбор възникват на земята нови видове растения и животни и се образуват у тях различни приспособления. Е. Стефанов, ППР (превод), 58. Още първите земеделци са прилагали повече или по-малко съзнателно метода на отбора. Той се използува и сега в селекцията, но вече въоръжен със законите на генетиката, наследствеността и изменчивостта на растенията. Д. Циков, КСКР, 16–17.