ИЗМЀНЯМ1, -яш, несв.; изменя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Придавам друг, по-различен вид или друго качество, състояние, положение на някого или на нещо, правя промяна в нещо; променям. Осемгодишното му заточение в Азия, теглилата и климатът бяха го застарили и съвсем изменили. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 73. Неочаквано той беше изменил посоката на движението си и вместо на запад, идеше право на юг, към брега. Й. Йовков, Разк. II, 22–23. – Блокада! – Не е страшно, жена, и тия гадове душа носят... Ще се измъкна... Успокоителните думи на Морозов не изменяха неговото тежко положение. К. Ламбрев, СП, 41. Започна да си блъска главата над най-новите препоръки на комисията. Поправя, изменя, зачерква, преработва – най-сетне работата му беше напълно завършена. Св. Минков, Избр. пр, 480. Позиционният принцип за записване на числата, при който един и същ числов знак изменя своята стойност в зависимост от мястото, за пръв път е бил предложен и използуван във Вавилония. Матем., 1965, кн. 2, 2. Трескавици, рев... Небесата / отвредом във огън горят!... / Ад, пламъци, хаос... Звездите, слънцата / изменят вековний си път. К. Христов, ВС, 72. изменям се, изменя се страд.
ИЗМЀНЯМ СЕ несв.; изменя̀ се св., непрех. Ставам друг, различен, придобивам друг вид или преминавам в друго състояние, качество; променям се. Катя не спа до сутринта. Когато стана и се огледа на огледалото, уплаши се от себе си – толкова беше се изменила. Ст. Чилингиров, РК, 62. Но още на другия ден Живко се изменяше и сякаш отново се побъркваше. Й. Йовков, Разк. II, 87. „Не познаваме децата си – рече си той. – Раснаха и възмъжаха в казармите и из окопите, измениха се, а ние си останахме все същите!“ Г. Караславов, Избр. съч. VI, 148. Неговото [на еснафа] отношение към хората се изменяше съобразно с това дали те му бяха сътрапезници, продавачи, купувачи или съдружници. Ив. Хаджийски, БДНН ІІ, 110.
ИЗМЀНЯМ2, -яш, несв.; изменя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. С непряко доп. с предл. на или с крат. форма на лич. местоим. в дат. 1. Извършвам измяна, преставам да бъда верен, предан на някого или нещо; изневерявам1, предавам. „Ако изменя на тая моя клетва, нека бъда наказан с жестока смърт от ръката на моите другари по участ и оръжие... и нека вечно да тегне над гроба ми народното презрение“. П. Михайлов, МП, 100. – Аз се стремя да постъпвам при всички случаи като порядъчен човек. Срещу родината си никога не бих отишъл. Аз принадлежа към тая общност, която се нарича български народ, и следователно би било безчестие да ѝ изменя. Ем. Манов, ДСР, 253. // Нарушавам верността си към някого, като установявам любовни отношения с друг мъж (с друга жена); изневерявам1. „Какво пък – помисли Филип, – всеки си живее, както знае. Жените изменят на мъже, които заслужават това.“ Ем. Манов, БГ, 36. Тя не можеше да си представи да измени на Герган, когото тъй всеотдайно обичаше. К. Калчев, ЖП, 186. Емилия бе убедена, че Петко я обича много силно и за нищо в света не би ѝ изменил. За него тя бе най-хубавата, най-милата и най-вярната жена. Ст. Даскалов, СЛ, 179. На теб аз никога се не наситих, / на мен ти никога не измени: / света пред тайните ни би се слисал, / другарко моя, моя волна мисъл. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 73. l Обр. Тогава той се чувствуваше като завоевател. Бе спечелил любимата жена, а връзките на тъста трябваше да осигурят кариерата му. Струваше му се, че щастието никога няма да му измени. М. Грубешлиева, ПП, 207. А Ванко работеше трескаво; страхуваше се, че все пак моторът може да му измени. М. Грубешлиева, ПИУ, 90.
2. Преставам да бъда верен на нещо, последователен в нещо, което ми е било свойствено, близко; изневерявам1. Не исках да изменя на своите убеждения. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 74. Иван Димов носеше у себе си онова чувство за мярка, на което никога не измени, което е най-сигурният белег за присъствието на дар у всяка творческа личност. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 387. Важното е, че ний [правителството] не изменихме на програмните си начала, а останахме последователни на тях. Бълг., 1902, бр. 448, 4.
3. Прен. За памет, глас, слух и под. – губя от предишните си качества, не служа, не действам безпогрешно; отслабвам, изневерявам1. – Теодосие, ти каза по-рано: „Рождения си баща загубих“. А струва ми се, ти сам ми откри, че баща ти е велик прахтор при българския цар. Защо така, паметта ли ми е изменила, или не съм те добре разбрал? Ст. Загорчинов, ДП, 221. – Ако не ми изменя паметта, вие казахте, че моят племенник постъпил честно, нали така? М. Марчевски, ТС, 136.
4. За чувство, състояние на духа и под. – преставам да се проявявам, да съществувам както преди; изневерявам1. Куражът бе изменил на нещастната девойка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 221. Силите ми изменят, едва се крепя на краката си. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 93.