ИЗМЕРВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Инструмент или прибор, предназначен за измерване на детайли на машини, ъгли, резби, праволинейност и др.; измерител. Отначало гледаха на струга с тревожна боязън. Васил се смущава. Най-много се бои от цифрения стълбец на измервателя. А. Гуляшки, МТС, 314–315. Много са пречките, но тъкмо затова специално избраните пилоти ще имат на свое разположение най-усъвършенствуваните инструменти, измерватели на радиоактивността и десетки други скъпоценни апарати. К, 1963, кн. 4, 11. Измервател на мощност.