ИЗМЕРВА̀Ч1 м. Лице, което измерва нещо. Има се опасност при измерванието на нивите с посеви да се изтъпчат от измервачите. Пряп., 1903, бр. 89, 4.
ИЗМЕРВА̀Ч2 м. Техн. Рядко. Измервател, измерител. В интервюто се съобщава, че фотонни броячи, броячи на рентгенови кванти и други измервачи на радиацията са дали възможност да се определи съставът на частиците, излъчвани от слънчевата корона. ВН, 1961, бр. 2950, 3.