ИЗМЀРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от измеря като прил. Който е точно определен, който не надхвърля определен размер, степен, граница; премерен. Хладина вее и от цялата негова фигура, внушително висока, винаги изправена, която се движи важно, с измерени и широки крачки. Т. Влайков, Пр I, 68. Стройна, с бавни, измерени стъпки, горда и строга, тя изглеждаше като да бе дъщеря на някакъв тежък, родовит паша. Д. Немиров, Б, 20. Сеньорита Изабела е обща любимка. Тя се кланя на всички страни с оная измерена усмивка на устните, която придава на лицето ѝ стереотипното кокетство на някаква реклама за одеколон или за южни плодове. Св. Минков, ДА, 107. Той, не по-малък зевзек от другите си съседи, се отличаваше със своята измерена сдържаност. Ст. Чилингиров, ХНН, 14.