ИЗМЕРЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Величина за пространствено мерене на телата и предметите. Професорите, обаче, прибързаха да признаят, че наглите промени на атмосферните наляганета са забъркали компасите им и че измерението на руските топографи е вярното. Ив. Вазов, Съч. XV, 144. Всяко материално тяло има три измерения. Хим. VII кл, 1950, 12. Пределите на тялото ся наричат повръхнина; повръхнината има само две измерения: дължина и широчина. Ив. Богоров, ВГД (превод), 352.
2. Прен. Мярка, критерий за определяне и характеризиране на нещо. Искрите на гениалност у нашия народ, които дойдоха от Възраждането, за да проблясват след това в политически или творчески фигури, са най-доброто доказателство за вътрешните духовни измерения на българина. Е. Каранфилов, Б III, 135. На обикновените хорица остава утешението, че са морални и добри. Те критикуват революционера от своите еснафски гледища, мъчат се да снижат делата му до простите етични измерения. Ем. Станев, ИК I и II, 350.
3. Само ед. Остар. Измерване. Професор М. отбелязваше по барометъра атмосферното налягане – за по-нататъшното измерение вишинето на Мусала. Ив. Вазов, Съч. XV, 127. Да поставим мислено двама наблюдатели в две отдалечени точки на един и същий голям земен кръг и да снабдим сякого от тях с всички средства, които са необходими за измерение на ъгълното разстояние. Д. Витанов, НС (превод), 68. За измерение количества от един род, но от различна величина, всъде са приняти единици от различна мяра. Хр. Данов, ТПЧ, 186.