ИЗМЀРЕНО. Нареч. от измерен; премерено. – Тъй точно, господин началник – отговори Дочо измерено и почтително с една солдатска издържаност. Т. Влайков, Съч. III, 112. С ръце, пъхнати в джобовете на панталоните, аз закрачих измерено и явно доволен, че се откъснах от душната атмосфера на дюкяна, която ме задавяше с тежкото настроение на татя и с отсъствието на калфата. Ст. Чилингиров, ХНН, 89.