ИЗМЕРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Техн. Измервател. Измерител на къси интервали време. Измерител на самоиндукции.

2. Книж. Показател за измерване, определяне големината на различни явления, процеси и под. Реалното свободно време, което обществото осигурява на членовете си, е също измерител за културното развитие на това общество. Отеч., 1977, кн. 10, 8.


Източник: Речник на българския език (онлайн)