ИЗМЀСВАМ1, -аш, несв.; измѐся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Меся нещо; омесвам. – Още сега ще замеся една пита, та да си похапнем всички! Сипа брашно в нощвите и почна да измесва тестото. Г. Белев, ПЕМ, 121. Чьо е това момиче, / дето у вас дохожда, / студена ви вода доносва, / бяла погача измесва. Нар. пес., СбНУ XIV, 48.
2. Меся много, всичко или нещо докрай. Измесих глината, та стана жилава. Н. Геров, РБЯ I, 239. Измесих вече цялото брашно. измесвам се, измеся се страд. Козунаците трябва да се измесят много добре.
ИЗМЀСВАМ2, -аш, несв.; измѐся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Смесвам, разбърквам различни неща на едно място. Измесих пшеницата и ечемика, та не знам как ще ги отделя. измесвам се, измеся се страд.
ИЗМЀСВАМ СЕ несв.; измѐся се св., непрех. Обикн. с предл. с. Смесвам се с някого или нещо. И сподавила умората си, вдига се бързо, измесва се с пристигналата дружина и тръгва и тя към горния край. Т. Влайков, Пр I, 32. Не крещяха вече и умиращите – всеки като че беше умрял приживе. Само децата – заловени по-здраво за живота – само техните тънки, остри писъци продължаваха да се измесват с трясъка на гюллетата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 556.