ИЗМЀСВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от измесвам1 и от измесвам се. Брашното се пресява. Отделя се малка част от него за измесване и точене. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 214.

ИЗМЀСВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от измесвам2 и от измесвам се. Ето докъде ни водеше свободатаизмесване, равноправие в поданството, а утре... утре ясноравноправие в управлението. Й. Вълчев, СКН, 44.


Източник: Речник на българския език (онлайн)