ИЗМЕЧТА̀ВАМ, -аш, несв.; измечтàя, -àеш, мин. св. измечтàх, св., прех. Разг. Изчерпвам мечтите си за нещо. Ненов: – Защо това, Надя? Варвара: – Защото ние измечтахме нашето щастие. Ив. Кирилов, Ж, 98. Колко мечти измечтах! измечтавам се, измечтая се страд.