ИЗМЍВАМ, -аш, несв.; измѝя, -ѝеш, мин. св. измѝх, прич. мин. страд. измѝт, св., прех. 1. С вода правя нещо да стане чисто; омивам. Всяка сутрин, когато войниците измиваха набързо лицата си, снемаха фуражките си и се прекръстваха. Й. Йовков, Разк. I, 50. Мама грижливо ме измива, прирешва ме, па принася новите дрехи и започва да ме пременува като за голям празник. Т. Влайков, Пр I, 134. Стрина Мита ходи у лелини си Недини да вземе в заем винени чаши и сребърния поднос и като се върна, до късно измива и избърсва прибори, чаши, вилици, лъжици. Чудомир, Избр. пр, 69. Изнесе всичко вън, на слънце, изми, изпра, изтупа и проветри, вароса стените. Д. Талев, ЖС, 69. Изми окаляните вишни в мътната вода и ги налапа наведнъж. А. Каралийчев, МИ, 96.
2. С вода премахвам от нещо това, което го замърсява. – Да размахна ще ми се меч в десница, кръстом да обшаря земята, дето съм се родил, та чак в морето да го потопя и да измия кървите по него. Ст. Загорчинов, ДП, 359. Тогава тя си взела светилничето, отишла в своето зимниче, съблякла кожената дреха и измила саждите от ръцете и лицето си, тъй че хубостта ѝ отново блеснала. А. Разцветников, СДП (превод), 48. l Обр. Пролет моя, моя бяла пролет – / знам, ще дойдеш с дъжд и урагани, / бурна страшно, огненометежна / да възвърнеш хиляди надежди / и измиеш кървавите рани. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 107.
3. Разг. За вода, дъжд и под. – разтварям и отнасям, отстранявам частици от нещо; отмивам. Дъждът беше измил разноцветните им [на знамената] бои. Й. Йовков, Разк. I, 228. Нагоре стената беше посивяла от времето и северния вятър и плесенясала. Някъде дъждът беше измил мазилката и оголил сивите ръбове на гранитните камъни. X. Русев, ПС, 68. Вилата на Славов беше на южния скат на склона. Дъждовете бяха измили мазилката по ъглите. X. Русев, ПЗ, 116.
4. Прен. В съчет. с отвл. същ. Заличавам, премахвам нещо (обикн. някакво отрицателно преживяване, чувство, отношение). Пешо разбираше, че със своята необмислена постъпка бе станал причина престъпниците да избягат, това го измъчваше и той с цялата си душа желаеше те да бъдат заловени, колкото се може по-скоро. Само такъв край би измил, макар и не напълно, вината му. П. Вежинов, СО, 164. – С юначество ново трябва да измием срама оттогава. Ран Босилек, Р, 133. Сякаш виното, което се лееше без мяра, изми враждите и спомена за нанесените рани. Ст. Загорчинов, ДП, 29. Когато баща му реши да го остави в този запустял двор, Пинтата се залута из къра и за пръв път заплака от безсилно отчаяние. Сълзите като че измиха мъката в сърцето му. Г. Караславов, ОХ II, 12. – Моля ти се, Дочко, удари ми една плесница! Аз се сетих. Да, той иде да се сдобрим, като си измие по-напред греха към мене с една разплата. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 43–44. измивам се, измия се I. Страд. от измивам. – Загнилите дъски не можеха да се измият – някоя тресчица току се забие в пръстите ми. Сп. Кралевски, ВО, 81. Свалени са от полиците и ще се измият и изтъркат всички паници. Т. Влайков, Пр I, 229. ІІ. Възвр. от измивам (в 1 знач.). На пладне, като ги напечеше слънцето, измиваха се [градинарите] в рекичката и се прибираха да се хранят. И. Петров, НЛ, 83. Като изпуши цигарата, той стана, обръсна се и слезе да се измие в кухнята на хазаите. Д. Димов, Т, 73.
ИЗМЍВАМ СЕ несв.; измѝя се св., непрех. За нещо – премахвам се, отстранявам се отнякъде, от нещо. – Вижте! – Вдигнах ръката на момчето. – Той е работил. Това е от машините, които чисти долу; то не се измива. Л. Александрова, ИЕЩ, 192. Тя плачеше, секнеше се непрестанно, пудрата се изми от лицето и то стана на петна. М. Грубешлиева, ПП, 290. Балдьо посочи престола. – Сега калта от него се изми – каза той. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 193.
◊ Измивам / измия лицето на някого. Разг. Премахвам, снемам от някого несправедливи и необосновани обвинения, мнения, клевети, възстановявам доброто име на някого. – Казва, да повикаш кмета, да си вземеш назад щерката, че да тръгнеш по съд. Тъй, казва, да измиеш лицето на дъщеря си, та чак тогаз и той ще ти я иска за свой Недя. А. Страшимиров, А, 549. Измивам си / измия си ръцете. Разг. 1. Снемам от себе си всякаква отговорност за нещо. – Твоя работа! Аз си измивам ръцете. Заведи ги където щеш, па отговаряй. Др. Асенов, СВ, 65. Пишем ново писмо. Пишем го не толкова да оправим работата, колкото да си измием ръцете, да отправим въпроса „горе“. П. Незнакомов, СНП, 15. 2. С някого, с нещо. Прехвърлям върху другиго отговорността за нещо, оправдавам се с някого за нещо. – Това е отвратително, другарю Спасов! – Кое? – сепна се слисаният Спасов. – Това, дето стоварваме всичката вина на седмия коловоз. Не бива с него да си измиваме ръцете. Трябва да се стягаме. М. Марчевски, П, 179–180. Измил бялото, та остало черното. Диал. Подигр. За човек, който много се мие и кити.