ИЗМЍВАНЕ ср. Отгл. същ. от измивам и от измивам се. Мъжете се навечеряха. Подир тях идеше ред за жените. Те след туй щяха да разтребят софрата и цялата кухня, тях чакаше измиването на паниците. Ст. Мокрев, ЗИ, 104. При измиването на скалната повърхност кварцовите зърна стават видими и с просто око. П. Делирадев, В, 48.