ИЗМИНА̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изминавам и от изминавам се. Цялото пътешествие обхваща изминаването на близо 2500 километра. К, 1967, кн. 7 [еа]. Изминаването на последните сто метра беше доста трудно.


Източник: Речник на българския език (онлайн)