ИЗМИНУ̀ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изминувам и от изминувам се; изминаване. С изминуването на дни и недели Тинка се повече напредваше в затрудняването. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 257. Подир изминуването на 10 години, като свършил делото си, той доброволно сложил властта. Н. Михайловски, РВИ (превод), 101.