ИЗМЍРАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от измирам1. Те [птиците] бързо изместват летящите влечуги и без съмнение са основна причина за измирането им значително преди края на кредата. К, 1973, кн. 9 [еа]. Случаи на масови отравяния и измирания на дребен и едър добитък са отбелязвани почти всяка пролет в този район.
ИЗМЍРАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от измирам2 и от измирам се; измерване.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.