ИЗМЍРНО, мн. няма, ср. Остар. и диал. 1. Вид доброкачествен тамян; смирна, измирна. Привечер леля Таня запали кандилото, стори поклон; подпуши измирно. Ив. Кирилов, Съч. II, 69.
2. Благовонно масло; смирна, измирна. Всякий пръднята си за измирно има. Погов.