ИЗМЍСЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от измисля като прил. Който реално, в действителност не съществува; нереален, недействителен. Измених само имената на героите, а събитието пренесох в измислено село. Ив. Вазов, ПМЧ, 53. Взех една пъстра книжка и започнах да му разказвам различни весели приказки, разни измислени случки за децата в града. Л. Александрова, ИЕЩ, 116–117. – Народът песни пее и днес за жени хайдутки. Ти да не мислиш, че техните имена са измислени? П. Стъпов, ЖСН, 171.