ИЗМЍСЛЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); измѝсля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Измислям. – Вие видите, че такива чудни случайности, невероятни съвпадения не ги измислюват само романистите, тях ги има и в живота... Ив. Вазов, Съч. X, 135. – Първата си жена, дето я взе, взе я с измама, а не по любов; ти обичаше само парите ѝ и като ги тури на ръка, измислюваше най-грозни мъки, за да я умориш. М. Георгиев, Избр. разк., 118. Хората измислиха и измислюват секи ден нови неща, за които трябат нови имена. Хр. Белчев, Избр. съч., 110. измислювам се, измисля се страд.