ИЗМЍТАМ, -аш, несв.; изметà, -ѐш, мин. св. измѐтох, прич. мин. св. деят. измѐл, прич. мин. страд. измѐтен, св., прех. 1. Мета изцяло, напълно нещо (стая, двор и под.); помитам. Странджата беше станал най-рано, беше измел и турил кафеничето в огъня. Ив. Вазов, Съч. VI, 11. Кака измела и изчистила навсякъде още в тъмно, отива бързо на чушмата да донесе прясна вода. Т. Влайков, Пр I, 116. Ако дип-дип нищо нема, а той ще влезне в кокошарника, в яхъра ще измете, ще изрине, ще почисти. М. Георгиев, Избр. разк., 129. Сутрин дядо Тоньо измиташе, подреждаше читалнята. С. Северняк, ОНК, 96. Христака се залавяше в интимната светлина на лампата на работа. Най-напред почистваше и измиташе хубаво яслите. Ил. Волен, МДС, 192.
2. С метене събирам, изкарвам, отстранявам нещо (обикн. смет, отпадъци и под.). Михо, бащата на Тодора, още лежеше. Майка ѝ хвърляше зърно на кокошките под стряхата на плевника, а Тодора с нова метла измиташе снега пред къщната врата. К. Петканов, БД, 16. Малка мома влязла в градинка, мете и измита сметта из градинката си. Ил. Блъсков, СК, 34. l Обр. Слънцето измиташе вече тънката мъгла, когато на пътната врата се потропа. Г. Караславов, Тат., 163. Леденият северен вятър беше измел небето и звездите светеха в тъмнината като мънички златни слънца. А. Гуляшки, МТС, 97. И много имена и лесна слава / годините без жал ще изметат, / ил ще покрие плесен на забрава, / но моите песни все ще се четат. Ив. Вазов, Съч. V, 75.
3. Прен. Разг. Неодобр. Изгонвам, прогонвам, пропъждам някого отнякъде. – Акциите са начин, по който те си разпределят печалбите. – Кои? – попита Елка. – Тия, които смучат потта ни. Всички, които живеят от нашия труд и ни презират като добитък. Всички, които трябва да изметем веднъж завинаги оттук! Д. Димов, Т, 393. – Тоз народ добро няма да види, докле агите тъпчат нашата земя! А може да измете агите оттука само... знае се кой! Русия! Д. Рачев, СС, 79. – Какво чакаме още, Ивайло? Не е ли време да изметем всички татари от нашата земя? Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 410. – Е, и дядо Кръстьо беше кравар, пък не я докара дотам, да му завиждат, ами го изметохме! Ст. Даскалов, СЛ, 481.
4. Прен. Разг. Изяждам набързо всичко, което има; омитам, помитам. След хубавия обед, през който децата като гладни вълчета изметоха почти всичко, което си бяха донесли от дома, работата почна отново. Д. Калфов, С, 42.
5. Прен. Разг. Неодобр. С доп. само в мн. Като посещавам, обикалям непрекъснато различни места, обекти с определена цел, задача, престоявам дълго време в тях. – Защо пък да се срамуваш?– Затова, че докато ти измиташ участъците и търпиш побоища и гаври, аз играя ролята на срамежлива госпожица. Д. Ангелов, ЖС, 68. Близо десетина години полковият лекар капитан Гуджев измита университетите на Италия, Франция и Германия, докато най-сетне взе диплома. В. Нешков, Н, 95. измитам се, измета се страд. Жътвата наближаваше. Трябваше да се изметат и почистят хамбарите и да се махне от плевниците ланшната слама. Ем. Станев, ИК I и II, 156. Наблизо шумеше и протичаше реката. Но дойдеше ли пороят от дъжда, всичко се измиташе и белият каменист бряг отново заблестяваше като бледо злато. Ив. Хаджимарчев, ОК, 12. После, щом се покачат сичките червеи, обират са помежду преградките им останалите филизи и лист, измитат са с перо и лайната им и ако има болни и умрели червеи или въгарци. З. Княжески, ПРШ (превод), 81–82.
ИЗМЍТАМ СЕ несв.; изметà се св., непрех. Разг. Грубо. Махвам се отнякъде; отивам си. Той пристигнал късно вечерта, потропал на дадения адрес, но вместо момичето на вратата се показали братята му. Той казал какво търси, а те му казали да се измита веднага. Й. Радичков, НД, 80. Дойдоха бирници, джандаре и акцизни, преброиха де що имаше кози, овце и кокошки, а че се емнаха да броят ели и борини! Мазаха с некакви бои, туряха некакви дамги и са изметоха. Н. Хайтов, ДР, 71–72. – Аз заминавам заран – проговори тихо той. – Много по-рано трябваше да се изметеш от село, забърка ги разни бъркотии тука, сега ние да си бием главите. В. Нешков, Н, 158. Стражарите останаха два дена. На третия ден конските копита зачаткаха по калдъръма. Баба отвори прозорците и дълго слуша усмихнато. – Изметоха се! – въздъхна тя. К. Калчев, ПИЖ, 31. – Върви си! – каза Раковски. Грудов не вярваше на ушите си. – Хайде, измитай се – повторно изруга Стефан и го блъсна към вратата. Ст. Дичев, ЗС I, 451.
◊ Измитам праха на нещо. Разг. Неодобр. 1. Като посещавам, обикалям непрекъснато различни места с определена цел, задача, престоявам дълго време в тях. – Ако не се момък находих, ако не си отзех от младини на този свят. Да се прибера и аз. Десет години измитах праха на съдилищата, овехтя ми душата като сетрето. П. Тодоров, И II, 7–8. 2. Хойкам, скиторя.