ИЗМЍЧАМ, -аш, несв., прех. Диал. Измъквам. Тя [булката] трепна изведнъж, трепна и ся изтръгна от ръцете на татаркините; тя без страх върви да отърве мъжа си; измича един нож от ранените татари. Ил. Блъсков, ИС, 87. Първата карта е петорка и бавно измъква, ревниво, трепетно измича крайчеца на втората карта, измича я и хем иска да знае, хем не ще. Ив. Кирилов, Съч. II, 91. Тъй нарежда леля Гена и сякаш че ти измича сърцето с тие думи. Т. Влайков, Съч. II, 40. измичам се страд.
ИЗМЍЧАМ СЕ несв., непрех. Диал. Измъквам се, изнизвам се. В хапуса беше влага и хлад, та едва дочакваше да съмне и се измичаше навън. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 37. Утрин за лудо – пак пусто чудо / не се довършва – [твоите момци] / през порти бягат – бегом надничат / и се измичат. Ц. Церковски, Съч. I, 227. – Ти гозба със хлебарка си ми дал! / Тфу (господинът плюе възмутен) / и туй е реномиран ресторант! / (И господинът бързо се облича) / .. / (и без да иска сметка – се измича). Д. Подвързачов, Б, 99.