ИЗМИШЛЬÒТИНА ж. Разг. Пренебр. 1. Измислица. – Неговото стопанство култивира земята, бранува я с машини, а нашият председател смята всичко това за празна работа, измишльотина, за която не бива да се трошат пари. А. Гуляшки, СВ, 312. – Хайде, баби, можем и без неговите закони да се справим!... Тъй било то – парична гаранция, имотна гаранция... Има да взема! Чорбаджийски измишльотини. К. Калчев, ПИЖ, 78. Знам, Чонгата е сладкодумен лъжец, момче фантазьорче, неведнъж ми е губил времето с измишльотините си. Д. Дамянов, ПИЩ, 117.
2. Нещо, което се отличава с необичайност или е недобре обмислено, направено, скалъпено. Конните надбягвания са също така традиционно място, на което жените показват своите най-хубави и скъпи тоалети. Тук човек може да види най-поразителни измишльотини на модните къщи от цял свят. П. Вежинов, ДМ, 80. – Обзалагам се, че той ще ви нагости с някакъв глупав специалитет на ресторанта, някаква нескопосана измишльотина на главния готвач. Д. Кисьов, Щ, 488.