ИЗМЛА̀ТВАМ, -аш, несв.; измлàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Млатя всички, мнозина или някого много силно. – Не баща ти ли та е дънкал, че си настъпал лулата му? Не майка ти ли та е измлатила, че не си отишъл на св. Трифон в черква? Кажи ми де? Л. Каравелов, Съч. IV, 128. измлатвам се, измлатя се страд.