ИЗМÒДВАМ, -аш, несв.; измòдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Правя някого да бъде модерен или нещо да бъде модерно, да е според модата. Без да си вземе нафора, закрачи сърдит с мечешките си крачуни към изхода, мърморейки: – Наредба! Управия! Откога толкова сте я измодили пък, холан! Чудомир, Избр. пр, 66–67.
2. Правя нещо по нов, интересен начин, по-различен от досегашните. Да знаеш комшийката какво сладко е измодила! измодвам се, измодя се страд.
ИЗМÒДВАМ СЕ несв.; измòдя се св., непрех. Разг. Ставам модерен. – Цялото село е обосяло. Младите се измодиха и през топлото ходят по терлъци. Ил. Волен, НС, 8. – Много зле се измоди народа, / като вземеш бербер и дюлгер, / тананикат онази мелодия, / онзи шантав хорсей-шантеклер! Н. Марангозов, НПС, 123.