ИЗМÒКРЯМ, -яш, несв.; измòкря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя някого или нещо да стане мокро; намокрям. Страхът и безпокойствието му още повече пораснаха. Главата му гореше, косите лепнеха по челото му и той не можеше да разбере дъждът ли беше го измокрил, или пък горещ пот го обливаше. Й. Йовков, Ж 1930, 188. Момчилка вървеше бавно не само за да не измори детето, но и за да не се изпоти тя самата и да измокри полепналите по гърба ѝ позиви и вестници. Д. Ангелов, ЖС, 78. На Гергьовден ще отидат на сбор. Радостни, нагиздени с най-нови премени, ще се заловят на хоро, а Той [Господ] ще прати дъжд и ще ги измокри до костите. Няма да му се разсърдят. К. Петканов, X, 57. А облаци ниско засядат, засядат, / и дъжд непрестанен ръми и прониква / през плътни шинели, измокря до кожа / бойците. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 71. Хем иска да мине водата, хем иска да си не измокри краката. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 194. измокрям се, измокря се страд. и възвр. Засвятка се, прогърмя няколко пъти, а след туй заваля тих дъжд. Аго беше гладен, сега взе да се ядосва, че няма ямурлук и ще се измокри. Й. Йовков, АМГ, 48. Янков лежеше във всекидневната неумит, чорлав, със сажди по лицето, останали от през нощта, когато бе помагал да се гаси пожарът, трескав, понеже беше се измокрил и простинал. Ем. Станев, ИК ІІІ и IV, 313. – Не виждате ли, че дъжд вали? Измокрихме се до кости! К. Петканов, МЗК, 134.
ИЗМÒКРЯМ СЕ несв.; измòкря се св., непрех. Ставам мокър; намокрям се. Русата главичка на детето сияеше в хубав сън. И майката не запомни колко продължи това. Наведе се върху метнатата настрани малка розова ръчичка. И не съзнаваше, че плаче: гърдите и ръцете ѝ се измокриха. А. Страшимиров, Съч. V, 168.