ИЗМÒЛВАМ, -аш, несв.; измòля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Получавам или постигам нещо чрез молба. Малките момчета надуваха духалата при наковалните на бащите си и отиваха привечер до казармите с тенекиени тенджерки да измолват от кашаварите по някоя лъжица войнишка чорба. К. Константинов, ППГ, 26. – Говори му горещо, убедително, и аз ще падна на колене пред него. Ще измолим благословията му. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 135. Слави не само че не желаеше да отиде при Гаврилова, за да измоли свиждане с Ганка, но избягваше дори и на улицата да го срещне. Д. Немиров, Д № 9, 126. Аз радостно водя за ръка едно от децата на уйчовете, което мама е измолила да остане у нас, та да ми бъде дружинка. Т. Влайков, Пр I, 232.
2. Успявам чрез молба да издействам освобождаването, избавлението на някого. – Ти не си ли синът на ходатая, на Рачика? Баща ти вчера цял ден вися при прокурора и коменданта да те измоли. Защо си без шапка, а? – Така ме арестуваха, без шапка. Ем. Станев, ИК III и IV, 525. – Сега ми е сгода да ти благодаря, че навреме ни измоли от тъмницата. Както бяха ни подхванали, щяхме да оставим кости там. М. Смилова, ДСВ, 226. После улавя попа за брадата и изважда ножа да го заколи. Но благодарение на някой си приятел, който са намерил тамо и го измолил, опростил му греха. НБ, 1877, бр. 65, 256. – Не бой са, не бой, Стойене, / .., / баща ти же та изкупи, / майка ти же та измоли. Нар. пес., СбНУ III, 84. измолвам се, измоля се страд. Той дигаше на крак цяла София! Трябваше да се измоли, спечели, грабне службата. Ив. Вазов, Съч. IX, 104.