ИЗМОРЀНО. Нареч. от изморен; с умора. Все още се обаждаха щурчета – несигурно, изморено, сякаш се молеха на нощта да не си отива. Ем. Станев, ЯГ, 25. Христо, който седеше до леглото на Левски, изморено се обърна. Ст. Дичев, ЗС I, 606.
