ИЗМРАЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; измразя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя някой да се простуди, да премръзне, да измръзне от силен студ. – Но я се изместете да се поогрея. Е, не бях ял такъв дунавски студ: една ока студ би измразил пъкъла. Ив. Вазов, Събр. съч. VІ, 1976 [еа]. Защо не затваряте вратите и прозорците, измразихте ме.
2. Причинявам замръзването и повреждането, загиването на растение от голям студ. Пшеничките се посмутиха. – Да му вярват ли [на великана]? – Добре, но преди това обещай, че няма да ни измразиш. П. Бобев, ГЕ, 144. Още през март тя казала на градинаря: – Тази година ще изнесем рано доматен разсад на големи площи. – Ще го измразим. ВН, 1959, бр. 2492, 2. Тиквата, макар и да не е много взискателна към топлината, пак ниската температура ѝ вреди; понижение на температурата даже на 1/2 градус под нулата е достатъчно да я измрази. Гр, 1906, бр. 9, 136. измразявам се, измразя се страд.