ИЗМРЪ̀ЗВАМ, -аш, несв.; измръ̀зна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. При ниски температури – усещам силен студ, става ми много студено; намръзвам. – Ще зема малко ракийка да те почерпа и ще се посгрееш, че виж колко си измръзнал. Т. Влайков, Съч. II, 147. – Не измръзнахте ли във файтона? Изглеждате чудесно, но все пак трябва да съблюдаваме строго режима – каза той, отрано да придаде делови характер на разговора. Ем. Станев, ТЦ, 62. Влязоха с шейната в двора на първата къща. Захария скочи и, както си беше с шубата широк, с дълги поли, натрупан със сняг, измръзнал, отиде до вратата и почука. Й. Йовков, АМГ, 179–180. – Но що да правим с това дете на път? То ще измръзне, ще огладнее... и кой ще ся грижи за него тази вечер и утре, кой ще му постели да легне. М. Балабанов, ДБ (превод), 54.
2. От силен студ, мраз се простудявам, премръзвам или замръзвам, заледявам се. Той тихичко намести главата ѝ върху рамото си, като се опита да я завие с крайчеца на шинела. – Прощавай, Вяра, не исках да те будя. Студено е и затова... да не измръзнеш. Ив. Мартинов, ДТ, 39–40. На равнището ги пресрещна остър вятър, хвърли скреж в лицата им. Вдовицата му извика от колата: – Найдене, завий си с кърпа ушите, че ще ти измръзнат! К. Петканов, ОБ, 243. – Кой взе търга? – Барон Гендович, разбира се. И достави оня боклук, който стана причина нашата армия да измръзне. Л. Стоянов, X, 157. – Измръзнахме от студ. Добитъкът ни измръзна. Ако сте християни, подслонете ни! К. Петканов, СВ, 8. Баща и сестра, и братя мили / аз да прегърна искам без злоба, / пък тогаз нека измръзнат жили, / пък тогаз нека изгния в гроба! Хр. Ботев, Съч. 1929, 12.
3. За семе, растение – от силен студ замръзвам, заледявам се и се повреждам. Един ден Марко Велков го повика в канцеларията и му каза да почне сеитбата. – Рано е още – каза Петър. – Слънцето грее, но почвата е влажна. Ще измръзнат семената. И. Петров, НЛ, 162. – Излязох да видя посевите. Всичко е измръзнало. К. Петканов, СВ, 13. И наистина всичките лозя, които се рязаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. М. Георгиев, Избр. разк., 107. Преди това Мичурин бил установил, че хибриди от южно и северно растение измръзват на богата почва, а на гладна оцеляват и стават по-издръжливи на студ. Бтн V и VI кл (превод), 87. Надолу ми весел мина, / нагор дошел скръбен, жален – / зимниците измръзнале, / летниците не никнале. Нар. пес., СбВСт, 111.
4. Диал. За нещо – ставам студен; изстудявам се. – Ако желаете, ще ви изкарам от кладенеца ледена вода. В кофата съм спуснал и две дини, да измръзнат. Много е студен нашият кладенец. А. Каралийчев, С, 283.