ИЗМУ̀ДРЯМ, -яш, несв.; изму̀дря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Ирон. Достигам до някаква нова (според мене) мисъл, идея, (която всъщност не заслужава внимание или е отдавна известна); измислям, измъдрувам, измъдрям. „Ами не може ли нещо да помогнем?“ „Ваша работа с Ваца, само вие можете да го отървете от тая беля! Вие измудрихте това обеззаразяване.“ Ст. Даскалов, СЛ, 474. – Криете нещо! – каза Жела и глъчката малко утихна. – Или пак измудрихте нещо на вашите заседания? Г. Мишев, ЕП, 254. – Това ще е най-важното събрание на старойците, откакто има българско по земята! – рече дядото. – И какво ще измудрите? – попита баба. Й. Вълчев, РЗ, 151. – Това само той може да измудри. Значи шамаросал го? Ем. Манов, ДСР, 41.
2. Остар. Книж. Измислям (във 2 знач.); откривам, изобретявам. Денят естествено е разделен на четире части: утро, пладнина, вечер и полунощ. Человеците за по-голяма леснина измудреха и измислиха и друго разделение, и то са часовете. Е. Васкидович, ПП (превод), 70. измудрям се, измудря се страд.